Главна страница
ЦАСД - ГАБРОВО


Главна страница
За нас
Библията
Библия 'on line'
Десетте заповеди
Основни учения
Седмични уроци
Нещо за четене
Кратки разкази
Парадоксът ...
На моето дете
За възрастни
Успешно живеене
Притча
Телевизия
Директно предаване
Архив предавания
Hope Channel
Hope Channel BG
3ABN
Връзки
Български
Чуждестранни
ЦАСД -Габрово
100 години
Богослужения
Адрес
Контакти

ЦЪРКВА НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН
ГАБРОВО

Нещо за четене

Кратки разкази



•  Следите остават •  Катедралата •  Легенда за паяка
•  Играчка зад витрината •  Такава ми е природата •  Нещо чупливо?  
•  Двете трудни думи •  Половин долар •  Новите кънки
•  Докосването на любовта •  Увереност •  "Водна" шега
•  Сметта в душата •  Майкъл Фарадей •  "Механикът"


Някои от тези кратки разкази и случки са превод от Signs of the Times E-Mail Newsletter, списван от Дейл Галуша от отдел маркетинг и продажби на списание Signs of the Times.

•  •  •

Следите остават

"Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония,
  И с въжетата на своя грях ще бъде държан."

Притчи 5:22

Един баща искал да даде урок на сина си след поредната пакост, която момчето било направило. Завел го на двора, дал му един чук и гвоздеи и му казал:
- Забий тези гвоздеи в този стълб.
За момчето това не било проблем, дори било удоволствие за него да забива пироните един след друг. След това бащата казал:
- А сега ги извади.
Това вече била доста по-трудна задача, но заповедта трябвало да се изпълни. С доста пот на челото момчето извадило всички гвоздеи.

- А сега извади и дупките! – наредил бащата.
Момчето погледнало баща си с недоумение и казало:
- Не мога да ги извадя!

Така бащата предал на сина си един урок, който момчето не забравило цял живот:
Ако направим нещо лошо и се помолим, Бог ни прощава, но, подобно на дупките от пироните, споменът за лошата постъпка остава, също и следите от нея. Пропиляното време, поддаването на лоши влияния също вземат своя дан.

0401

•  •  •

Катедралата

„ Защото истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са
желали да видят това, което вие виждате, но не видяха,
и да чуят това, което вие чувате, но не чуха”

Евангелие от Матей 13:17

Строяла се голяма катедрала. Покрай нея минал пътник и попитал един от каменоделците, който работели там:
- Какво правиш?
- Изкарвам си хляба – бил отговорът.
За този работник да работи не било нищо повече от една безмилостна необходимост. Той трябвало да изхранва семейството си и да го спасява от мизерията. Интересът му бил насочен към получаването на заплата, материалната изгода от тази работа.За съжаление, такъв един мотив отнема цялото удоволствие от труда и го превръща в тежка робия.

Пътникът се доближил до друг каменоделец и му задал същия въпрос:
- Какво правиш?
Отговорът бил:
- Дялам камъка.
Погледът на този каменоделец бил съсредоточен върху камъка - център и обсег на интересите му. Нямало никакъв шанс той да има представа за резултата от едно внимателно планиране и съвместната работа на множество работници – завършената и изпълнена с богомолци църковна сграда.

Накрая въпросът бил зададен на трети каменоделец и полученият отговор бил:
- Строя катедрала!
Този човек имал виждане и цел.



0402

•  •  •

Легенда за паяка

"Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония,
  И с въжетата на своя грях ще бъде държан."

Притчи 5:22

Нашият свят днес прилича на паяка от една стара холандска легенда.
Високо под покривните греди на хамбара живеел един уважаван, почтен паяк.
- Чудя се как ли са нещата там, долу – си казал веднъж този паяк.
Склонен към приключения, той спуснал от края на паяжината си една нишка до гредата, която била няколко метра по-надолу. Новото място му харесало и той изплел там нова паяжина и създал дом. Живял дълги дни там, ловял мухи и станал охранен и преуспял в живота паяк.

Един ден паякът забелязал някаква тънка нишка, проточила се високо в тъмното нагоре.
- За какво ли пък е това? Доколкото виждам, няма някакво особено предназначение и мога да мина без него.
И така, паякът скъсал нишката и неговият свят моментално се сгромолясал.

Много хора днес, подобно на паяка, са прекъснали връзките си с източника на своето съществуване.

0403

•  •  •

Играчка зад витрината


„Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице.”

1 Кор. 13:12

Едно малко бедно момче, което често гледало със залепено за стъклото на витрината носле играчките в един магазин, било блъснато от автомобил. Закарали го в болницата и там лежало няколко седмици с бинтовано лице поради нарязванията и натъртванията, които получило. Един ден лекарят влязъл в стаята и махнал превръзката, която закривала цялото му лице. Малкото момче запремигвало от светлината, която изпълнила заслабналите му очички.

Първото нещо, което то видяло, когато очите му свикнали със светлината, било играчката, която то било гледало във витрината на магазина. Лекарят я купил за него и сега му я подавал. Момчето я достигнало и докато я докосвало с ръка, казало:
- Това сигурно е небето; играчката не е зад стъклото.

Ще се радваме на всички неизказани красоти, ако сме готови за дома с Исус.

0404

•  •  •

Такава ми е природата

„Може ли етиопянин да промени кожата си,
или леопард пъстротите си?
Нито можете да правите добро вие,
които сте се научили да правите зло.”

Еремия 13:23 (Нов интернационален превод)

Веднъж, според една стара история, един скорпион имал някаква важна работа отвъд езерото, което било до дома му. И понеже бил закъснял, отишъл при една костенурка, като си мислел: „Ако костенурката ме прекара през езерото, вместо да заобикалям по брега, ще стигна навреме.” Но костенурката му отказала.

- Не желая, понеже ти ще ме ужилиш – казала тя.
- Но моля те – казал скорпионът, - в това няма никаква логика. Та нали ако те ужиля, ще загина и аз?

Костенурката приела това, което скорпионът казал, за истина и, макар и неохотно, се съгласила да го прекара. Но когато били стигнали вече средата на езерото, скорпионът ужилил нещастната костенурка по врата. И докато потъвали във водата, костенурката извикала:

- Защо го направи? Сега и двамата ще умрем!
- Не можах да се сдържа – отговорил скорпионът. – Просто такава ми е природата.


0405
•  •  •

Нещо чупливо?

„Водни потоци текат из очите ми.
Понеже не се спазва Твоя закон.”

Псалм 119:136

Една жена решила да изпрати своята голяма семейна библия на една своя роднина. Докато приемал обемистия пакет, пощенският служител попитал:
- Нещо чупливо?
- Само Десетте Божии заповеди – бил отговорът.

0406

•  •  •

Двете трудни думи

„Ще стана да ида при баща си и ще му река:
Тате, съгреших против небето и пред тебе;”

Евангелие от Лука 15:18

Веднъж преди години един проповедник замръкнал в планината и останал да пренощува при един човек, който живеел в самотна колиба , и за когото човек не би казал, че е кой знае колко умен. Когато се пригласяли за лягане, домакинът попитал:

- Господине, можете ли да ми кажете кои две думи са най-трудни за произнасяне?
- Не знам дали бих могъл да кажа – отговорил служителят.
- Добре, тогава ви давам време до сутринта, за да помислите.

Проповедникът решил, че въпросът е някаква странна приумица на бедния човек и повече не мислил за това. Но на сутринта старият човек пак му задал въпроса и когато не получил отговор, казал:
- Е, щом не можете, аз ще ви кажа. Двете думи, които най-трудно се произнасят, са:

„Аз сгреших”.

0407

•  •  •

Половин долар

"Защото по благодат сте спасени чрез вяра,
и то не от сами вас; това е дар от Бога;
не чрез дела, за да се не похвали никой."

Послание към ефесяните 2:8, 9

- Наистина не мога да разбера защо човек, който се е опитвал да води един добър, морален живот, не може да има по-голям шанс да отиде в небето, отколкото един грешен човек – казала една жена в разговор за спасението.

- Ами по следната причина – отговорил един човек. - Представете си, че вие и аз искаме да отидем на една забава, където входът е един долар. Вие имате половин долар, а аз нямам дори един цент. Кой от двама ни ще има по-голям шанс да влезе на забавата?
- Никой.

- Именно поради това и по тази същата причина моралистът няма по-голям шанс от един отявлен грешник. Но представете си, че идва един добър и богат господин, който вижда нашето затруднение и предлага билети на всеки един от нас на негова сметка. Тогава какво?
- Тогава е повече от ясно, че и двамата ще влезем.

По същият начин когато Спасителят е видял нашето затруднение, Той е умрял и така е заплатил нашето спасение и сега предлага на мен и на вас един безплатен билет. Но вие внимавайте вашите петдесет цента да не ви възгордеят дотолкова, че да откажете безплатния билет и по този начин входа за вас да се окаже забранен.

0408

•  •  •

Новите кънки

"... праведният ако седем пъти пада, пак става,
докато нечестивите се препъват в злото."

Притчи 24:16

Пързалката била претъпкана с кънкьори. Музикалният състав изпълнявал мелодии, а ледът бил чудесен за пързаляне. Щастливи момчета и момичета се носели плавно по леда, придържайки се към такта на музиката.

Сред всичките кънкьори имало едно малко момче, което нямало как да не бъде забелязано. То очевидно било начинаещо, защото постоянно падало. Понякога падането било доста сериозно. Но момчето ставало, правело няколко замаха с кънките, след което с тъп звук отново падало. Някой би се учудил как след толкова много падания то все още е цяло.

Накрая една жена, която наблюдавала отстрани, му казала:
- Синко, целият ще се насиниш. Аз самата не бих издържала като теб цял ден да падам. Защо не спреш за днес и не дойдеш да наблюдаваш другите?

По лицето на момчето все още имало браздички от сълзите, изтрити преди малко с ръкавицата. Избягвайки сблъсъка с другите кънкьори, то се провряло до мястото където седяла добрата жена, погледнало я, после бляскащите кънки и веселите и доволни от пързалянето момчета и момичета, след което отговорило почти с негодувание в гласа:
- Как мислите – защо съм си купил тези нови кънки? Не съм ги купил, за да се предавам, а да се науча да се пързалям на тях! – и полу-ходейки, полу-пързаляйки се, момчето се отдалечило на няколко крачки и отново паднало на леда.

В смелия отговор на това малко момче има един чудесен за всички ни урок. Житейските трудности са дял на всеки от нас - в обезсърчения, неуспехи и разочарования. Всички се препъваме и падаме, всички правим грешки. Получаваме синини и отоци, но те не са изпратени, за да се предаваме. Всяка грешка трябва да бъде една добра поука за нас.

Никой никога не би се научил да върви, ако след падане не се изправяхме. Когато се спънем и паднем, трябва да станем и както в нашето детство да опитаме отново - падали сме и сме ставали отново и отново.

0409

•  •  •

Докосването на любовта

"И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите ,
и ако предам тялото си на изгаряне,
а любов нямам, никак не ме ползва."

1 Коринтяни 13:3

Госпожица Милър, провинциална учителка, лежала на смъртно легло в една селска болница. Лекарят заедно с две сестри френетично се борели да разпалят искрицата живот, която била останала в нея. На вратата на стаята пишело „Влизането на посетители забранено!”, но въпреки забраната някой плахо почукал. Едната от сестрите оставила задълженията си, за да види кой чука. При отварянето видяла пред себе си едно малко шест годишно момченце от възпитаниците в детската градина на мис Милър, което стискало в ръката си небрежен букет полски цветя, набрани в ранната пролетна сутрин.

Сестрата внимателно обяснила на детето, че не се разрешават посещения. Последвал обаче отговор:
- Аз не искам да говоря с нея. Просто искам да и покажа колко я обичам.
Вратата почти била затворена под носа му, когато лекарят, който чул последните думи, казал:
- Сестра, Пуснете момчето да влезе. Ние направихме, каквото можахме; науката е безсилна, но аз вярвам в силата на любовта.

Сестрата бързо отворила вратата и повикала подсмърчащото дете. Въвела го в стаята, сложила го да седне на един стол и придърпала стола близо до леглото на болната учителка. Ръката на момченцето с букета диви цветя била нежно поставена върху отпуснатата ръка на мис Милър. Ръката на учителката леко трепнала и тогава момчето казало:
- Мис Милър, аз не искам да ви говоря,. само искам да ви обичам.

Това били единствените думи, които докторът и сестрите чули за близо шейсетте минути, през които детето все още стояло до леглото на учителката си. Когато отворили вратата, те заварили тази учителка и нейният шестгодишен ученик да си разменят думи на обич. Това докосване с любов донесло със себе си живот.



0410

•  •  •

Увереност

"И всичко, каквото и да поискате в молитва,
като вярвате, ще получите."

Евангелие от Матей 21:22

Членовете на една малка селска църква решили да се съберат в определено време и да се молят за дъжд, крайно необходим за израстващите посеви, В уреченото време хората започнали да се събират и едно малко момче също дошло, като носело чадър, голям почти колкото него самия.
- За какво ти е този чадър, младежо? – попитал го някой с насмешка.
- Ами, не искам да се прибера вкъщи мокър – прозвучал убеждаващият отговор.

0411

•  •  •

"Водна" шега

"Защото Божието царство не е ядене и пиене,
но правда, мир и радост в Светия Дух."

Послание към римляните 14:17

Абрахам Линкълн бил заклет въздържател от четиридесет години. В деня на избирането му за президент на Съединените щати, много хора дошли в Белия дом, за да го поздравят. Когато приемната зала вече била препълнена, той я изпразнил с една от практичните си любими шеги.

- Господа – казал Линкълн, - вярвам, ще се съгласите с мен, че в този светъл момент е редно да пием за наше здраве.
Последвали бурни овации.
Скоро се появил келнер, който носел поднос с много чаши и една голяма гарафа, пълна с вода. Тогава, като се обърнал към своите гости, президентът казал:
- Господа, сега ще се почерпим за наше здраве с най-доброто питие, дадено на човека – бистра, студена вода.

Малко по-късно след това президентът добавил, обръщайки се към един от своите приятели:
- Тази „водна” шега постигна две цели – изпразни кабинета ми и им даде урок за вредата от злоупотребата със силни питиета.

0412

•  •  •

Сметта в душата

" И Божият мир, който никой ум не може да схване,
ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса."

Послание към филипяните 4:7

 

Днешните мисли
са утрешни действия.
  
Днешната завист
е утрешен заговор.

Днешното злорадство
е утрешно злодейство.

Днешният гняв
е утрешен грях.

Днешната страст
е утрешен разврат.

Днешната алчност
е утрешен грабеж.

Днешната вина
е утрешно малодушие.

0634

Майкъл Фарадей

Залата била пълна с изтъкнати учени, които със затаен дъх слушали обясненията на Майкъл Фарадей. Един час той държал своята аудитория в завладяващо напрежение, докато демонстрирал естеството и свойствата на магнита. Краят на тази лекция завършвал с непознат досега, объркващ ума и толкова триумфален експеримент, че известно време след като Фарадей си седнал, залата била разтърсвана от възторжени ръкопляскания.

След това принцът на Уелс станал, за да предаде на Фарадей поздравително писмо. То било посрещнато с подновен гръм от аплодисменти. Но след това последвала странна тишина. Събранието чакало отговора на Фарадей, но той внезапно бил изчезнал. Какво е станало с него?

Часът, в който той завършил своята лекция, бил часът за молитвеното събрание в средата на седмицата. Това събрание той никога не пропускал. И под прикритието на одобрителните викове и аплодисменти той се измъкнал от препълнената зала и бързо отишъл до малкия дом, където малцина вярващи се срещали, за да подновят своята дружба с Бога.

"Защото, където двама или трима са събрани в Мое име,
там съм и Аз посред тях."

Матей 18:20

"Механикът"

Един млад човек се бил навел над двигателя на своя "Форд", модел "Т" (първият лек автомобил за широка употреба в САЩ), и правел напразни опити да го накара да заработи. След дълги и безуспешни опити до него спрял луксозен автомобил. От колата излязъл доста добре облечен господин, приближил до форда и виждайки затруднението на набедения механик, предложил да направи малка регулировка на двигателя.

Макар и неохотно, младежът се съгласил. Човекът се навел над двигателя, бутнал нещо и казал:
- Сега вече трябва да запали. - И със завъртането на манивелата моторът на колата заработил като нов.

Изненадан, че такъв човек може да познава механизма на автомобила, младият човек казал:
- Но как така знаехте къде точно да пипнете, за да заработи?! Кой сте вие?
Човекът тихо отговорил:
- Аз съм Хенри Форд. Тази кола аз съм я направил и знам всичко за нея.

Има Един, който знае всичко за нас и за нашето устройство, защото Той ни е създал.
"И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде. Mъж и жена ги създаде."

"И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде. Mъж и жена ги създаде."

Битие 1:27
•  •  •

"Signs of the Times E-Mail Newsletter" се изпраща ежемесечно и съдържа истории от минали броеве на списанието. Ако желаете да получавате този FREE newsletter, пишете до: dalgal@pacificpress.com 

Списание "Signs of the Times" излиза на английски език и съдържа интересни статии за здравето, храненето, семейството, възпитанието на децата, практична психология, основана на библейските принципи, задълбочени библейски изследвания, опитности и преживявания на християни.

Ако желаете да получавате "Signs of the Times", пишете ни на e-mail casdgab@mail.bg Цената е напълно достъпна. (Важи само за България; за чужбина - проверете в сайта на списанието: www.signstimes.com )
.

 
  ^ ^ ^
   горе
главна страница  |  за нас  |  богослужения  |  чуждестранни връзки  |  български връзки
online tv  |  адрес   |  контакти
 
Църква на адвентистите от седмия ден - Габрово